Истории

Кой „F“ е Робърт Алън Цимерман? — 2024

Какъв Филм Да Се Види?

Ден От Седмицата:

Жанр:

Тип: Филм Серия

Боб Дилън, да, БОБ ДИЛАН!

Боб Дилън (роден като Робърт Алън Цимерман) на 24 май 1941 г. е американски автор на песни, певец, художник и писател. Той има влияние в популярната музика и култура повече от пет десетилетия. Голяма част от най-известната му творба датира от 60-те години на миналия век, когато песните му са хроники на социалните вълнения. Ранни песни като „Blowin’ in the Wind “

Blowin ’In the Wind

Колко пътища трябва да извърви човек
Преди да го наречете мъж
Колко морета трябва да плава бял гълъб
Преди да спи в пясъка
Да, ‘n’ колко пъти трябва да летят оръдията
Преди да бъдат забранени завинаги
Отговорът, приятелю, духа на вятъра
Отговорът е духащ на вятъра Да, „n“ колко години може да съществува планина
Преди да се измие до морето
Да, ‘n’ колко години могат да съществуват някои хора
Преди да им бъде позволено да бъдат свободни
Да, ‘n’ колко пъти човек може да обърне глава
И се преструвайте, че той просто не вижда
Отговорът, приятелю, духа на вятъра
Отговорът е духащ на вятъра Да, „n“ колко пъти трябва да погледне човек
Преди да може да види небето
Да, ‘n’ колко уши трябва да има един човек
Преди да чуе хората да плачат
Да, ‘n’ колко смъртни случаи ще са необходими, докато той разбере
Че твърде много хора са умрели
Отговорът, приятелю, духа на вятъра
Отговорът е духащ на вятъра

Свърши се

И „The Times They Are a-Changin '“ стана химн на Движението за граждански права и антивоенното движение.

Времената, в които са а-Чангин

Елате да се събирате около хора
Където и да бродиш
И признайте, че водите
Наоколо си израснал
И го приемете толкова скоро
Ще бъдеш напоен до костите
И ако дъхът ви за вас си струва да бъде спестен
Тогава по-добре започнете да плувате или ще потънете като камък
За времето те са променящи се писатели и критици на Come
Който пророкува с писалката си
И дръжте очите си широко отворени
Шансът няма да дойде отново
И не говорете твърде скоро
Защото колелото все още се върти
И не може да се каже на кого това се казва
За губещия сега ще бъде по-късно да спечели
Защото времената, които се променят, елате сенатори, конгресмени
Моля, обърнете внимание на обаждането
Не стойте на прага
Не блокирайте коридора
Защото този, който се нарани
Ще бъде ли този, който е спрял
Там битката навън бушува
Скоро ще разклати прозорците ви и ще разтърси стените ви
За времето те се променят Елате майки и бащи
По цялата земя
И не критикувайте
Това, което не можете да разберете
Вашите синове и дъщерите ви
Са извън вашето командване
Вашият стар път бързо застарява
Моля, излезте от новия, ако не можете да си подадете ръка
Защото времената се променят. Линията, която е изтеглена
Проклятието, което е хвърлено
Най-бавното сега
По-късно ще бъде бързо
Като настоящето сега
По-късно ще бъде минало
Поръчката бързо избледнява
И първият сега ще бъде последен
Защото времената, в които те се променят

Оставяйки първоначалната си база в американското възраждане на народната музика, неговият шестминутен сингъл „Like a Rolling Stone“, записан през 1965 г., разширява обхвата на популярната музика.

кога тъкачът на Денис остави пушечен пушек

Като търкалящ се камък

Някога сте се обличали толкова добре
Хвърлихте скитниците в най-добрите си години, нали?
Хората се обаждат и казват „пазете се кукла, вие ще паднете“
Мислехте, че всички те се шегуват
Преди се смееше
Всички, които се мотаеха
Сега не говорите толкова силно
Сега не изглеждаш толкова горд
За това, че трябва да пречиствате следващото си хранене Как се чувствате, как се чувствате?
Да си без дом
Като пълна непозната, като подвижен камък Ааа, ходила си в най-добрите училища, добре госпожице Самотна
Но знаете, че преди сте получавали сок само в него
Никой никога не те е учил как да живееш на улицата
И сега ще трябва да свикнете
Казвате, че никога не правите компромиси
С мистериозния скитник, но сега осъзнавате
Той не продава никакви алиби
Докато се взирате във вакуума на очите му
И кажете искате ли да сключите сделка? Какво е усещането, какво е усещането?
Да бъдеш сам, без посока към дома
Пълно непознато, като търкалящ се камък А, никога не се обърнахте, за да видите намръщените вежди
На жонгльорите и клоуните, когато всички те са ви правили трикове
Никога не сте разбирали, че няма нищо добро
Не бива да позволявате на други хора да получават вашите ритници вместо вас
Преди сте карали на хром кон с вашия дипломат
Който носеше на рамото си сиамска котка
Не е ли трудно, когато сте открили това
Той наистина не беше там, където е
След като той е взел от вас всичко, което е могъл да открадне Какво е чувството, какво е чувството?
Да имате сами, без посока към дома
Като пълна непозната, като подвижна каменна принцеса на Ahh на камбанария и всички красиви хора
Всички пият, мислейки, че са го направили
Размяна на всички ценни подаръци
Но по-добре вземете диамантения си пръстен, по-добре го заложете, маце
Преди се забавлявахте
На Наполеон в парцали и езика, който той използва
Отидете при него, той ви се обажда, не можете да откажете
Когато нямате нищо, няма какво да губите
Сега си невидим, нямаш тайни, които да скриеш Как се чувстваш, ах как се чувстваш?
Да бъдеш сам, без посока към дома
Като пълна непозната, като подвижен камък

Текстовете на Дилън включват широк спектър от политически, социални, философски и литературни влияния. Те се противопоставиха на съществуващите конвенции за поп музика и апелираха към процъфтяващата контракултура.

Knockin ’On Heaven’s Door

Мамо, свали тази значка от мен
Вече не мога да го използвам
Става тъмно, твърде тъмно, за да се види
Чувствам, че чукам на небесната врата Чукай, чукай, чукай на небесната врата
Чукай, чукай, чукай на небесната врата
Чукай, чукай, чукай на небесната врата
Чукай, чукай, чукай на вратата на рая, мамо, сложи ми пистолетите в земята
Вече не мога да ги застрелям
Този дълъг черен облак слиза надолу
Чувствам, че чукам на небесната врата Чукай, чукай, чукай на небесната врата
Чукай, чукай, чукай на небесната врата
Чукай, чукай, чукай на небесната врата
Чукай, чукай, чукай на небесната врата

Господин Тамборин

Хей, господин Тамбурин, пуснете ми песен
Не ми се спи и няма място, на което отивам
Хей, господин Тамбурин, пуснете ми песен
В дрънкащата сутрешна сутрин ще дойда да те последвам, макар да знам, че империята на вечерите се е върнала в пясък
Изчезна от ръката ми
Остави ме сляпо тук да стоя, но все още не спя
Умората ми ме изумява, заклеймен съм на крака
Няма с кого да се срещна
А древната празна улица е твърде мъртва, за да сънуваш. Хей, господин Тамбурин, пусни ми песен
Не ми се спи и няма място, на което отивам
Хей, господин Тамбурин, пуснете ми песен
В дрънкащата сутрешна сутрин ще дойда след теб. Заведи ме на пътешествие с твоя вълшебен вихрен кораб
Сетивата ми са съблечени
Може ръцете да не се чувстват да стискат
Палците на краката ми прекалено вцепенени, за да стъпят
Изчакайте само обувките ми да се лутат
Готов съм да отида навсякъде, готов съм да избледня
В моя собствен парад
Направи си танцуващите заклинания по моя начин, обещавам да мина под него. Хей, г-н Тамбурин, пусни ми песен
Не ми се спи и няма място, на което отивам
Хей, господин Тамбурин, пуснете ми песен
В дрънкащата сутрешна сутрин ще дойда след теб, макар че можеш да чуеш смях, въртене, лудо размахване по слънцето
Не е насочен към никого
Просто бяга в бягство
И за небето няма огради
И ако чуете неясни следи от пропускане на барабани с рима
На вашия тамбурин навреме
Това е просто дрипав клоун отзад
Не бих си обърнал внимание
Това е само сянка, която виждате, че той гони Хей, господин Тамбурин, пуснете ми песен
Не ми се спи и няма място, на което отивам
Хей, господин Тамбурин, пуснете ми песен
В дрънкащата сутрешна сутрин ще дойда след теб. Вземи ме изчезващ през димните пръстени на ума ми
Надолу по мъглите руини на времето
Далеч покрай замръзналите листа
Призрачните изплашени дървета
Вън към ветровитата пейка
Далеч от изкривения обсег на луда скръб
Да, да танцувам под диамантеното небе
С една ръка, която размахва свободно
Силует от морето
Обиколен от цирковите пясъци
С цял спомен за съдбата
Забит дълбоко под вълните
Позволете ми да забравя за днес до утре Хей, господин Тамбурин, пуснете ми песен
Не ми се спи и няма място, на което отивам
Хей, господин Тамбурин, пуснете ми песен
В дрънкащата сутрешна сутрин ще дойда да те следвам

Боб Дилън е един от най-влиятелните певци и текстописци на 20-ти век, чиято кариера започва в началото на 60-те години с песни, които са хроникирали социални и политически проблеми.

Някои от най-добрите му песни: